Механизъм на сокетите (sockets), позволява взаимодействие между процеси, изпълнявани на различни машини. Основното предназначение на сокетите е да предоставят удобен интерфейс за междупроцесна комуникация, като скрият от програмистите конкретните детайли на мрежовите протоколи. Използваната за целта трислойна управляваща структура в ядрото включва: ниво сокети, осигуряващо интерфейс между системните извиквания и долните нива;
протоколно ниво, съдържащо модули за реализация на комуникационните интернет протоколи (например TCP и IP). Програмният интерфейс на сокетите е дефиниран за използване с различни комуникационни протоколи, не само за TCP/IP;
ниво драйвери, съдържащо драйверите за управление на мрежовите физически устройства. Със сокет (socket) в UNIX се обозначава крайна комуникационна точка, достъпна през дескриптор. Посредством две сокета може да се установи комуникационен канал между процеси, евентуално изпълняващи се на различни машини. Процесите комуникират, използвайки модела клиент-сървър, като процесът-сървър чака заявка през сокета от своя край на двупосочния канал, а процесът-клиент комуникира с него през сокета от другия край.