Топло яките и технологичните свойства на стоманите от този вид се постигат с въвеждане в желязото на голямо количество въглерод [0,3-0,6% (по маса)] и с комплексно легиране с никел, манган, хром, молибден, волфрам, ванадий и ниобий, по такъв начин че да се получи стабилно аустенитно съдържание на матрицата в целия температурен интервал, започвайки от температурата на втвърдяване и завършвайки с дълбоко охлаждане (-70оС), аустенитното състояние на матрицата.
Posts Tagged продукция
Към високолегираните хромови стомани условно се отнасят сплави, съдържанието на желязото в които е повече от 45%, общото съдържание на легиращите елементи е повече от 10% по горната граница, при това съдържанието на един от легиращите елементи трябва да бъде не по-малко от 8% по долната граница. Хрома е най-прилагания легиращ елемент в топлоустойчивите стомани и сплави.
Цените са основен механизъм за управление на всяка система. В същото време те са взаимосвързани помежду си и образуват самостоятелни системи, т. е. в икономическата система на страната е включена системата на ресурсите (система в система).
1. Система на цените – най-общо под система на цените се разбира съвкупността от всички видове цени, по които се извършва покупко-продажбата на стоките и услугите на националния или на международния пазар в даден момент или за определен период от време.
Органическата връзка между цените като система, се обуславя от влиянието на редица фактори:
1) Общата икономическа, пазарна и законова среда, в която се организират и осъществяват стоково-паричните отношения и се използват цените;
2) Прилагането на еднакви принципи и методи на ценообразуване на стоките, предназначени за вътрешния пазар;
3) Тясната връзка между различните производства, сектори и отрасли на икономиката, а оттам и взаимното влияние на цените, които се прилагат в тези сектори (най-общо връзката между цените, произтичаща от връзката между отраслите и секторите на стопанството), намира конкретен израз в баланса на междуотрасловите връзки, който се разработва на национално ниво;
4) Технологичната връзка между отделните фази на производството на изделието, т. е. връзката суровина – междинни предприятия – краен продукт, в съответствие, с която е налице и взаимодействието на цените.
Read the rest of this entry »
Маркетинговата дистрибуция обхваща пласирането на готови резултати от дейността на една бизнессистема (организация). В много случаи произведените продукти на повече от производителите достигат до потребителите чрез много и различни по характер междинни звена. Изходният пункт е производителя, а крайни пунктове са или мястото, където клиентът приема продукта, или мястото на неговото моментно, постепенно, дългосрочно потребление. Съществуват различни пътища за пласмент (канали), с които се преодолява дистанцията между тези точки. Дистрибуторството е договор между подавач и дистрибутор, по силата на които дистрибутора се задължава да продава определени продукти предоставени му от продавача (производителя).
Продавачът може да достави на дистрибутора права по продажба на продуктите на определена територия и при нужда да му съдейства за тяхното рекламиране и продажба. Дисттрибуторът може да инвестира в дългосрочни материални активи, които са необходими за неговата дейност. Дистрибуционните канали представляват група от лица и организации, които насочват потока от продукти от производителите към купувачите. Много често в литературата каналите на дистрибуция (нарични още маркетингови канали) се определят и като звена, местата през които стоките преминават и където изпълняват необходимите операции и процедури. Каналите на дистрибуция доставят стоките в точното време, на точното място и в точното количество, като предоставят услуги, транспорт и съхраняване. В дистрибуционните канали участват различен брой посредници (или членове на канала). Пазарният посредник е междинно лице или организация, която свързва производителя с клиентите.