Цените са основен механизъм за управление на всяка система. В същото време те са взаимосвързани помежду си и образуват самостоятелни системи, т. е. в икономическата система на страната е включена системата на ресурсите (система в система).
1. Система на цените – най-общо под система на цените се разбира съвкупността от всички видове цени, по които се извършва покупко-продажбата на стоките и услугите на националния или на международния пазар в даден момент или за определен период от време.
Органическата връзка между цените като система, се обуславя от влиянието на редица фактори:
1) Общата икономическа, пазарна и законова среда, в която се организират и осъществяват стоково-паричните отношения и се използват цените;
2) Прилагането на еднакви принципи и методи на ценообразуване на стоките, предназначени за вътрешния пазар;
3) Тясната връзка между различните производства, сектори и отрасли на икономиката, а оттам и взаимното влияние на цените, които се прилагат в тези сектори (най-общо връзката между цените, произтичаща от връзката между отраслите и секторите на стопанството), намира конкретен израз в баланса на междуотрасловите връзки, който се разработва на национално ниво;
4) Технологичната връзка между отделните фази на производството на изделието, т. е. връзката суровина – междинни предприятия – краен продукт, в съответствие, с която е налице и взаимодействието на цените.
Read the rest of this entry »
Posts Tagged пазари
1. Обща характеристика на ценообразуващите фактори.
2. Класификация на ценообразуващите фактори.
3. Връзка на цената с търсенето.
4. Връзка на цената с предлагането.
Процесът на ценообразуване е свързан с определяне на правилата за формиране на равенство и съотношение на цената на стоките и услугите. Това е сфера, в която мениджърите срещат най-сериозни затруднения. Трудностите произтичат от различни причини, които са свързани както от силната зависимост на стоките и пазарите, където се предлагат, така и от изключителната сложност на самия процес на ценообразуване, който включва в себе си най-малко 3 етапа:
Read the rest of this entry »
Маркетинговата дистрибуция обхваща пласирането на готови резултати от дейността на една бизнессистема (организация). В много случаи произведените продукти на повече от производителите достигат до потребителите чрез много и различни по характер междинни звена. Изходният пункт е производителя, а крайни пунктове са или мястото, където клиентът приема продукта, или мястото на неговото моментно, постепенно, дългосрочно потребление. Съществуват различни пътища за пласмент (канали), с които се преодолява дистанцията между тези точки. Дистрибуторството е договор между подавач и дистрибутор, по силата на които дистрибутора се задължава да продава определени продукти предоставени му от продавача (производителя).
Продавачът може да достави на дистрибутора права по продажба на продуктите на определена територия и при нужда да му съдейства за тяхното рекламиране и продажба. Дисттрибуторът може да инвестира в дългосрочни материални активи, които са необходими за неговата дейност. Дистрибуционните канали представляват група от лица и организации, които насочват потока от продукти от производителите към купувачите. Много често в литературата каналите на дистрибуция (нарични още маркетингови канали) се определят и като звена, местата през които стоките преминават и където изпълняват необходимите операции и процедури. Каналите на дистрибуция доставят стоките в точното време, на точното място и в точното количество, като предоставят услуги, транспорт и съхраняване. В дистрибуционните канали участват различен брой посредници (или членове на канала). Пазарният посредник е междинно лице или организация, която свързва производителя с клиентите.
Икономика на труда
Feb 12
Същност и основни характеристика на труда
Трудът е явление, което може да се разглежда от различни аспекти от физиологически, социален, икономически. От физиологическа гледна точка труда е разход да нервно-психическа енергия. Тя е насочена към създаване на блага за задоволяване на потребностите на хората. От социална гледна точка труда е взаимодействие между хората по повод тези блага и услуги. От икономическа трудът е целесъобразна дейност за създаване на материални и духовни блага. Това са отношения между работниците и работодателите.
Икономиката на труда като дисциплина разглежда икономическия и социалния аспект. Независимо от различните аспекти трудът е присъщ само на човека и не може да се разглежда извън него.
Read the rest of this entry »