Цените са основен механизъм за управление на всяка система. В същото време те са взаимосвързани помежду си и образуват самостоятелни системи, т. е. в икономическата система на страната е включена системата на ресурсите (система в система).
1. Система на цените – най-общо под система на цените се разбира съвкупността от всички видове цени, по които се извършва покупко-продажбата на стоките и услугите на националния или на международния пазар в даден момент или за определен период от време.
Органическата връзка между цените като система, се обуславя от влиянието на редица фактори:
1) Общата икономическа, пазарна и законова среда, в която се организират и осъществяват стоково-паричните отношения и се използват цените;
2) Прилагането на еднакви принципи и методи на ценообразуване на стоките, предназначени за вътрешния пазар;
3) Тясната връзка между различните производства, сектори и отрасли на икономиката, а оттам и взаимното влияние на цените, които се прилагат в тези сектори (най-общо връзката между цените, произтичаща от връзката между отраслите и секторите на стопанството), намира конкретен израз в баланса на междуотрасловите връзки, който се разработва на национално ниво;
4) Технологичната връзка между отделните фази на производството на изделието, т. е. връзката суровина – междинни предприятия – краен продукт, в съответствие, с която е налице и взаимодействието на цените.
Read the rest of this entry »
Posts Tagged Икономика
За осъществяване на своята външна политика всяка държава има специализиран апарат със система от органи за външни отношения. Чрез своите органи за външни отношения държавата установява и поддържа връзка с другите субекти на международното право. Държавните органи за външни отношения, били те физически лица или институти, не само представляват и защитават интересите, на страната, но могат да я обвързват и да носят международноправна отговорност пред другите международноправни субекти. В този смисъл действията на държавните органи за външни отношения могат да се считат за действия на самата държава с всички произтичащи от това политически, правни и други последици.
Read the rest of this entry »
Поради големия обхват на социалната система и нейното значение за икономиката и социалния мир, контрола на системите за соц. осигуряване са с възлово значение. 
Има редица фактори, които предпоставят упражняването на по-голям контрол при събирането и разходването на осигурителни плащания. Развитието на пазарно стопанство и разгръщането на частния бизнес е една от предпоставките за този контрол.
Повечето фирми спадат към така наречените малки предприятия с малко персонал и затворен кръг. Нарушенията в тези предприятия трудно можеха да бъдат установени, освен в случаите на сигнал от засегнат работник или служител.
Частният бизнес като цяло бързо се адаптира към промените, които настъпват в икономиката и по неписано правило по – бързо се адаптират съм променените условия. Промяната в нормативната уредба в повечето случаи закъснява с промените, които са наложени на пазара и това спомага за укриването на реални трудови възнаграждения.
Read the rest of this entry »
Определяне на субсидии
May 23
Причини за финансово подпомагане на местните власти
аргументи срещу използване на субсидиите
Държавните трансфери са в конфликт с местната финансова автономия и затрудняват провеждането на местна политика, която да кореспондира на предпочитанията на местното население.
Предоставянето на средства от централната власт действа дестимулиращо върху поведението на местните власти и често води до продължителна зависимост на някои териториални единици от преотстъпването на ресурси.
Принципи при изграждане на системата на субсидиите
да дава свобода на местните власти за вземането на самостоятелни решения при изразходване на предоставените средства;
да осигурява прост, разбираем и справедлив начин за определяне и разпределяне на субсидиите;
да отчита различията между общините по отношение на разходите, дължащи се на особености на населението, характеристиките на потребителите на услуги и др.;
да отчита различията в разходите по предоставяне на една съща услуга в различни общини, поради обективни фактори като местоположение, транспортни разходи, географски особености и т.н.;
Съотношение между паричните агрегати М1, М2 и М3 в българската икономика в периода 2000-2008г.– относителен дял от паричния агрегат М3.
Дисциплина: Макроикономика
автор: Антони Иванов Иванов
Чрез парични агрегати се осъществява, установяването и регурирането на парите в обръщение. Измерването на предлагането на пари става с т.нар. парични агрегати. Във всеки паричен агрегат се включват определени парични активи. В паричните агрегати М1 ,М2 и М3 се включват съответно:
М1(тесни пари) - състоят се от валутата, т.е. монетите и банкнотите в обръщение плюс разплащателните сметки (в развитите страни се наричат чекови депозити и включват всички депозити в търговски банки или други спестовни институции, срещу които може да се издаде чек, с който да се извърши разплащане). На практика М1 се състои от най-бързо ликвидните разплащателни инструменти.
М2 – състоят се от квазипарите и паричния агрегат М1. Квазипарите са потенциални пари и са пасиви на паричната система, които не се използват като директно средство за разплащане в даден момент, но са паричен потенциал, който при определени условия може да се окаже в сферата на паричното обръщение. Това са срочни депозити, спестовни депозити в левове , депозити в чуждестранна валута и т.н.
М3(широки пари) – състоят се от М2 плюс споразумения за обратно изкупуване, дялове и акции от фондове на паричния пазар, както и дългови сертификати с матуритет до и включително две години. Паричният агрегат М3 се следи от големите банки.
Самолетните билети са един огромен дял от световния туризъм, а разгледано на локално ниво, всяка една туристическа страна, която продава самолетни билети на туристите за пътувания и полети до екзотични места, самолетните билети за бизнес пътувания, и всички останали услуги от агенциите и туроператорите, представляват значителен дял от пазара и икономиката на страната.
България не е огромна сила в продажбата на самолетни билети и туристически услуги, свързани със самолетния транспорт, но държавата ни е важна и значима зона спрямо световния поток на пътуващи и заинтересовани туристи от визита в България.
Read the rest of this entry »
Маркетинговата дистрибуция обхваща пласирането на готови резултати от дейността на една бизнессистема (организация). В много случаи произведените продукти на повече от производителите достигат до потребителите чрез много и различни по характер междинни звена. Изходният пункт е производителя, а крайни пунктове са или мястото, където клиентът приема продукта, или мястото на неговото моментно, постепенно, дългосрочно потребление. Съществуват различни пътища за пласмент (канали), с които се преодолява дистанцията между тези точки. Дистрибуторството е договор между подавач и дистрибутор, по силата на които дистрибутора се задължава да продава определени продукти предоставени му от продавача (производителя).
Продавачът може да достави на дистрибутора права по продажба на продуктите на определена територия и при нужда да му съдейства за тяхното рекламиране и продажба. Дисттрибуторът може да инвестира в дългосрочни материални активи, които са необходими за неговата дейност. Дистрибуционните канали представляват група от лица и организации, които насочват потока от продукти от производителите към купувачите. Много често в литературата каналите на дистрибуция (нарични още маркетингови канали) се определят и като звена, местата през които стоките преминават и където изпълняват необходимите операции и процедури. Каналите на дистрибуция доставят стоките в точното време, на точното място и в точното количество, като предоставят услуги, транспорт и съхраняване. В дистрибуционните канали участват различен брой посредници (или членове на канала). Пазарният посредник е междинно лице или организация, която свързва производителя с клиентите.
Икономика на труда
Feb 12
Същност и основни характеристика на труда
Трудът е явление, което може да се разглежда от различни аспекти от физиологически, социален, икономически. От физиологическа гледна точка труда е разход да нервно-психическа енергия. Тя е насочена към създаване на блага за задоволяване на потребностите на хората. От социална гледна точка труда е взаимодействие между хората по повод тези блага и услуги. От икономическа трудът е целесъобразна дейност за създаване на материални и духовни блага. Това са отношения между работниците и работодателите.
Икономиката на труда като дисциплина разглежда икономическия и социалния аспект. Независимо от различните аспекти трудът е присъщ само на човека и не може да се разглежда извън него.
Read the rest of this entry »
От управленска гледна точка политиките са средство за идентифициране и разрешаване на проблеми на общността. В този смисъл те целят непрекъсната позитивна промяна в обществото.
1. Модели на публичната политика.
Публичните политики създават отношения, алтернативни на пазарните отношения. Най-общо могат да бъдат обособени два типа модели на правене на политики: линейни и циклични.
Линейните модели се основават на властнически възглед за смисъла на политиката, известен като социално инженерство. Този възглед възпроизвежда попечителския, патерналистки модел на държавната бюрокрация – всички решения се вземат от овластените институции и се спускат надолу за изпълнение. Политиките се изграждат върху идеологии, а не върху оценка на потребностите и затова пренебрегват индивидуалните отлики и залагат на груповата идентичност. Този подход се задоволява с наивни обяснения, основани върху вярвания, а не върху доказателства. Социалното инженерство се отличава с увереността, че съществува единствено правилно решение, което трябва да бъде наложено от позиция на властта, без да се отчита гледната точка на засегнатите. Социално-инженерният подход в управлението често има разрушителен ефект, защото предоставя възможност за съзнавана или несъзнавана злоупотреба с властта. Типична негова форма е институционализмът – на уязвимите индивиди (сираци, инвалиди, психично болни, възрастни, бедни хора) се предписва съществуване в тотални институции, които се опитват да задоволят всичките им потребности (такива, каквито са дефинирани от институцията). Цената е ограничаване на изборите на хората и поставянето им в позиция на зависимост. По този начин се обезвластяват цели групи и се възпроизвеждат отношения на изключване и малцинственост.