Маркетинговата дистрибуция обхваща пласирането на готови резултати от дейността на една бизнессистема (организация). В много случаи произведените продукти на повече от производителите достигат до потребителите чрез много и различни по характер междинни звена. Изходният пункт е производителя, а крайни пунктове са или мястото, където клиентът приема продукта, или мястото на неговото моментно, постепенно, дългосрочно потребление. Съществуват различни пътища за пласмент (канали), с които се преодолява дистанцията между тези точки. Дистрибуторството е договор между подавач и дистрибутор, по силата на които дистрибутора се задължава да продава определени продукти предоставени му от продавача (производителя).
Продавачът може да достави на дистрибутора права по продажба на продуктите на определена територия и при нужда да му съдейства за тяхното рекламиране и продажба. Дисттрибуторът може да инвестира в дългосрочни материални активи, които са необходими за неговата дейност. Дистрибуционните канали представляват група от лица и организации, които насочват потока от продукти от производителите към купувачите. Много често в литературата каналите на дистрибуция (нарични още маркетингови канали) се определят и като звена, местата през които стоките преминават и където изпълняват необходимите операции и процедури. Каналите на дистрибуция доставят стоките в точното време, на точното място и в точното количество, като предоставят услуги, транспорт и съхраняване. В дистрибуционните канали участват различен брой посредници (или членове на канала). Пазарният посредник е междинно лице или организация, която свързва производителя с клиентите.