От управленска гледна точка политиките са средство за идентифициране и разрешаване на проблеми на общността. В този смисъл те целят непрекъсната позитивна промяна в обществото.
1. Модели на публичната политика.
Публичните политики създават отношения, алтернативни на пазарните отношения. Най-общо могат да бъдат обособени два типа модели на правене на политики: линейни и циклични.
Линейните модели се основават на властнически възглед за смисъла на политиката, известен като социално инженерство. Този възглед възпроизвежда попечителския, патерналистки модел на държавната бюрокрация – всички решения се вземат от овластените институции и се спускат надолу за изпълнение. Политиките се изграждат върху идеологии, а не върху оценка на потребностите и затова пренебрегват индивидуалните отлики и залагат на груповата идентичност. Този подход се задоволява с наивни обяснения, основани върху вярвания, а не върху доказателства. Социалното инженерство се отличава с увереността, че съществува единствено правилно решение, което трябва да бъде наложено от позиция на властта, без да се отчита гледната точка на засегнатите. Социално-инженерният подход в управлението често има разрушителен ефект, защото предоставя възможност за съзнавана или несъзнавана злоупотреба с властта. Типична негова форма е институционализмът – на уязвимите индивиди (сираци, инвалиди, психично болни, възрастни, бедни хора) се предписва съществуване в тотални институции, които се опитват да задоволят всичките им потребности (такива, каквито са дефинирани от институцията). Цената е ограничаване на изборите на хората и поставянето им в позиция на зависимост. По този начин се обезвластяват цели групи и се възпроизвеждат отношения на изключване и малцинственост.