Поради големия обхват на социалната система и нейното значение за икономиката и социалния мир, контрола на системите за соц. осигуряване са с възлово значение. 
Има редица фактори, които предпоставят упражняването на по-голям контрол при събирането и разходването на осигурителни плащания. Развитието на пазарно стопанство и разгръщането на частния бизнес е една от предпоставките за този контрол.
Повечето фирми спадат към така наречените малки предприятия с малко персонал и затворен кръг. Нарушенията в тези предприятия трудно можеха да бъдат установени, освен в случаите на сигнал от засегнат работник или служител.
Частният бизнес като цяло бързо се адаптира към промените, които настъпват в икономиката и по неписано правило по – бързо се адаптират съм променените условия. Промяната в нормативната уредба в повечето случаи закъснява с промените, които са наложени на пазара и това спомага за укриването на реални трудови възнаграждения.
Не плащането на осигурителни вноски в реален размер се отразява на цялата социална осигурителна система. Принципът на солидарност и взаимопомощ не може да бъде ефективен. По-малкото приходи които разпределят НОИ за социални плащания и други дейности свързани с подпомагане на инвалиди, болни и въобще хора които имат право на подпомагане, поради по-малките приходи които постъпват в осигурителната система. Наред с това не бива да се забравят и измамите, които би трябвало да се наказват.
Поради тези фактори основната задача на контрола в социалното осигуряване е установяване на действителните възнаграждения на трудоспособното население без значение дали са от трудови или други възнаграждения, действителност на осигурителните вноски и тяхното плащане в Националната агенция по приходите.
НАП обедини всички плащания към републиканския бюджет и осигурителните фондове. Все повече хора наети в частните фирми знаят своите права и изискват от работодателите си легитимни договори на реални възнаграждения. Осъзнатата полза от осигурителните плащания и гарантирана сигурност от осигурителни услуги е основен мотив, който кара хората да се отнасят по-отговорно към тяхното бъдеще. Работодателите са длъжни в срок да направят осигурителните плащания към НАП, която от своя страна ги преразпределя към задължителните и доброволни осигурителни фондове и към здравната каса. Не плащането на вноски може да доведе до отпадане на редица права, които имат осигурените лица като загубване на права по здравно осигуряване, невъзможност да се ползват рехабилитационните центрове за хора с професионални заболявания, липса на детски надбавки и др. Това кара хората да изискват от своите работодатели редовност на плащанията и е един много добър контрол, който самите работници упражняват.
Законодателят е предвидил и друг вид икономически отношения към т.н. лица упражняващи дейност по извън трудови правоотношения. За тях е предвиден ред, подобен на тези, които са по трудови отношения. Основно тук е така наречената насрещна проверка. Важно е да се знае дали получателя на дохода ще декларира вярно получените възнаграждения и дали коректно ще направи своите осигурителни плащания. От 2005 год. при подаване на годишна декларация се правят и допълнителни изчисления за дължимите осигурителни вноски. От друга страна, платеца на дохода също информира НАП за сумите, които е изплатил по извън трудови възнаграждения. Това се удостоверява с издаването на служебни бележки на които е представен дохода.
Националната агенция по приходите контролира изпълнението на нормативната база във връзка с приходите по обществено осигуряване:
1. Осъществява контрол при определяне на категорията и осигурителната вноска на осигурените лица във връзка с категории 1 и 2. При тези категории труд тежестта за работодателя е по голяма, поради по-големия риск при упражняване на трудовата дейност /миньори, моряци, военнослужещи в рискови райони, всички задгранични мисии и др./
2. Контрол по спазване на регистрационния режим и специфичните изисквания на нормативната уредба.
3. Контрол върху навременното внасяне в бюджета на съответните осигурителни вноски.
4. Проверка върху законосъобразното изплащане на осигурителните обезщетения /от 2007 год. има промяна и тази дейност се извършва от НОИ/
За пълнота и достоверност все пак си остава проверката и финансовата ревизия. На нея подлежат всички физически и юридически лица регистрирани като осигурители и или самоосигурамаващи се.
Предварителен контрол се осъществява на всички регистрирани стопански субекти, регистрирани като осигурители.
Текущ контрол се осъществява по време на осъществяване на стопанската дейност. Най-голяма заслуга има последващия контрол в социалното осигуряване.
Контролните органи на НАП имат разписани правомощия в чл.12 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Законодателят е предвидил широк обхват от правомощия, с цел по-добър и по-пълен контрол при проверка. Финансовите инспектори имат право до достъп до работните места, складове, търговски обекти навсякъде, където са позиционирани работни места.
При тези проверки се проверява, както документално така и действителното положение. Контролният орган задължително съставя констативен акт за констатираните нарушения и налагането съответно административното нарушение.
При проверката се съставят и ревизионни актове, и при данни за извършено престъпление се сигнализира прокуратурата, която от своя страна изисква всички документи и актове, с което се цели доказване на престъплението според действащото законодателство. С разрешение на прокуратурата контролните органи могат да изискат отваряне, запориране и проследяване на банковите сметки на нарушителя за по-точно установяване на престъплението. Задължително се осъществява контрол при следните случай:
1. При ликвидация на ТД или кооперация – не по-късно от 2 месеца преди изтичате на крайния срок за предявяване на вземанията
2. При прекратяване на едноличен търговец
3. При открито производство по несъстоятелност
4. При прекратяване на сдружение с нестопанска цел или фондация
5. При приватизация на държавни и общински предприятия
При провеждане на финансова ревизия от органите на НАП, проверяваният е длъжен да представи всички счетоводни документи при поискване.
Документи, които най-добре показват евентуално нарушение на Данъчното и Осигурително законодателство са:
- касови книги
- ведомости за заплати
- приходни и касови документи
- граждански договори
- отчети за приходите и разходите и др.
- изплатени възнаграждения без трудови правоотношения
- срочните трудови договори
Контролните органи имат право да изискват писмени обяснения от проверяваните и да възлагат експертизи. При установяване на конкретно нарушение осигурителя се задължава заедно с лихвите да осигури и внесе дължимите вноски заедно с необходимата информация за осигурените лица. Ощетените лица /работници и служители/ могат да се възползват от осигурителни услуги, след като осигурителя започне да изпълнява нареждането на Контролния орган. Ако междувременно са настъпили обстоятелства при осигурения, за които осигурител носи отговорност, то той може да си търси правата по силата на ГПК