Въз основа на Стратегията за развитие на Информационното общество и информационните технологии е разработена Национална програма за развитие. Тя определя основните задачи, чрез които да се осъществят поставените цели и приоритети в Стратегията. Програмата е отворена по своя характер и се предвижда периодично да се актуализира и допълва в съответствие с тенденциите на развитие на национално и международно равнище.
Бюджетни средства
Само част от необходимите за реализирането на Програмата средства могат да бъдат осигурени от държавния бюджет. Като възможни източници на финансиране се разглеждат международни програми – напр. ФАР, Леонардо, Сократ и др., двустранни договори, заеми на Световната банка, национални и международни фондации, дарения от местни или чуждестранни физически лица и др.
Финансирането на програмата е възможно да се осъществи и чрез средства, насочени за нуждите на Информационното общество на специални основания, предвидени в закон, като резултат от целенасочената държавна политика в подкрепа на изграждането на Информационно общество (например: отчисления от приватизационни сделки, пренасочване на част от данъка върху печалбата и пр.).
Основни мерки
Националната програма за развитие на Информационното общество и информационните технологии в България обхваща периода 1999-2006г. Националните приоритети по области включват въвеждане на съвременни информационни и комуникационни технологии в системата на държавното управление /вкл. единна информационна система за националния кадастър до 2004г./, националната сигурност и отбраната /вкл. информационна система за ГКПП/, съдебната система, статистиката, МСП, електронната търговия в Интернет /вкл. създаване на правно-нормативна и стандартизационна база за държавното регулиране, митническите и данъчни документи, електронните разплащания до 2002г., банковото дело и финансите, транспорта, енергетиката, селското стопанство, екологията, образованието и научните изследвания /разработване на концепция и създаване на поддържащи центрове за комуникационни и информационни услуги, въвеждане на обучение по информационни и комуникационни технологии в средните и професионалните училища, развитие на националната академична мрежа с включване и на училищата/, социалната сфера, здравеопазването /компютърна здравна мрежа до 2005г., индивидуални електронни здравни карти до 2006г./, културата /вкл. мониторинг на аудиовизуалните програми/.
Малки и средни предприятия
През 1999 г. Народното събрание прие Закон за малките и средните предприятия, с който се въвежда правна дефиниция на понятията “микро”, ”малко” и “средно” предприятие в съответствие с критериите на Европейския съюз.
Съгласно Закона създаването и развитието на МСП се насърчава чрез финансово подпомагане на дейностите им, както и чрез гарантиране на част от кредитния риск по кредити, предоставени целево на малки и средни предприятия.
Създадена е “Насърчителна банка” АД като банкова институция, която да кредитира МСП при условия и по ред, определени в устава и в правилата за работа на банката.
Законът укрепва институционалната рамка за насърчаване на сектора на МСП като създава държавна агенция за МСП (АМСП) към Министерския съвет на Република България, която ще изгради регионални бюра в страната. Предвидени са също облекчения за МСП при участие в приватизация на държавни и общински обекти и наемане на имоти – частна държавна и частна общинска собственост.
В съответствие с целите, поставени в Националната стратегия за насърчаване развитието на МСП, в Закона за обществените поръчки се предвиждат мерки за осигуряване и насърчаване на участието на МСП при възлагане на обществени поръчки. МСП могат да участват при възлагане на обществени поръчки под праговете определени в закона, което ще се регламентира в наредба на Министерския съвет. Изготвен е проект на наредбата.
Регионални аспекти
В Стратегията за развитие на Информационното общество е отбелязана необходимостта от преодоляване на непривлекателността на отдалечени и слабонаселени райони чрез свързването им към информационните магистрали. Изтъкната е ролята на регулатора, който трябва:
- да създаде условия за лоялна конкуренция за новите компании чрез равнопоставени тарифи за свързване на мрежите, както и да ускори въвеждането на нови тарифи, които да стимулират локалните оператори при изграждане на местната инфраструктура;
- комплексно да реши проблема с честотното осигуряване на радиосистемите за безжичен фиксиран абонатен достъп, както и да поощри проекти със съвременни локални безжични комуникации, особено извън големите населени места и в места с ниска плътност на абонатите и със сложни теренни условия.
Основана е BARDA – Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес-центрове, включваща представители на обществения и частен сектор за насърчаване на регионалната икономика и подпомагане на бизнеса в България.
BARDA действа като център за координиране на информация и услуги по смесени проекти за развитие, за привличане на инвестиции, за финансиране, както и за национални и международни програми. Осигурява обучения и информация за членовете си.
Развитие на регулаторната рамка
България, следвайки европейския си избор, подкрепя усилията за изграждане на единна система от правила в обединена Европа, като обръща особено внимание на правната уредба, свързана с достъпа до информация, далекосъобщенията, електронните медии, развитието на Интернет като глобална комуникационна среда, услугите за информационното общество, електронните подписи, сигурността на информационния обмен и защитата на данните, защитата на интелектуална собственост, компютърните престъпления.
През последната година са приети редица закони, имащи отношение към развитието на ИО, като Закона за далекосъобщенията, Закона за радиото и телевизията, Закона за националната стандартизация, Закона за статистиката, Закона за малките и средните предприятия, Закона за топологиите на интегралните схеми, Закона за марките и географските означения и др.
В процес на обсъждане в Народното събрание са проектите на Закон за достъп до обществената информация, Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, Закон за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности и др. Министерският съвет изготвя проекти на Закон за защита на личната информация, Закон за защитената информация и др.
Либерализация в телекомуникациите
Приемането на Закона за далекосъобщенията и Секторната политика в далекосъобщенията през 1998 г. създаде нова политическа, правна и институционална рамка за функционирането и развитието на далекосъобщителния сектор в съответствие със съвременните изисквания. Понастоящем Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ изпълнява функциите по разработка на секторната политика и по държавно управление, Държавната комисия по далекосъобщения /ДКД/ – на регулаторен орган. През декември 1998г. е създаден Съвет по националния радиочестотен спектър за разработване и провеждане на държавната политика в областта на радиочестотния спектър. Нормативната уредба в далекосъобщенията създава условия за развитие на либерализиран пазар, като за определен период от време се предвижда да съществуват паралелно либерализиран и резервиран пазар на далекосъобщенията.
Със Закона за далекосъобщенията до края на 2002г. е установен държавен монопол върху предоставянето на обикновената телефонна услуга /селищна, междуселищна, международна и транзитна/ между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа и на линии под наем при публично известни условия, който чрез лицензия от февруари 1999 г. е възложен на Българска телекомуникационна компания /БТК-ЕАД/. С изключение на този временен монопол далекосъобщителният пазар е либерализиран.
Принципите, заложени в процедурите за лицензиране, осигуряват условия за лоялна конкуренция чрез равнопоставено третиране на всички участници на телекомуникационния пазар на IT технологии и съвременни интерактивни системи, компоненти и техника.
Понастоящем въз основа на издадени по-рано лицензии се предоставят мобилни услуги (аналогова NMT-450 и цифрова GSM-900), изградени са пейджинг мрежи (национални и 5 регионални оператора), радиомрежи за затворени групи потребители, мрежи за предаване на данни (3 национални), множество кабелни телевизионни мрежи, частни УКВ-радио и телевизионни местни станции, системи за обществени телефони (3 оператора), спътникови комуникации.
Държавната комисия по далекосъобщения започна процес на издаване на нови лицензии. До края на 1999 г. са постъпили 3150 заявления за индивидуално лицензиране, 540 – за общо лицензиране, 530 – за радио- и телевизионна дейност. Издадени са индивидуални лицензии на БТК-ЕАД за срок от 20 години, на НЕК – за мобилна мрежа, без право на предлагане на търговски услуги, на МТС – за спътникова станция за излъчване на програми на Българска национална телевизия и Българско национално радио и др.
Ползване на Интернет
В Стратегията за Информационното общество е обърнато внимание на необходимостта законодателството да създаде условия за развитието на Интернет и Web като среда за осъществяване на труд, сделки и финансови трансфери, за обмен на електронни документи в областта на публичната администрация, на търговски договори и правни актове, за обучение, образование и отдих. Законодателната уредба на Интернет се предвижда да се създава при спазване на принципа на правния минимализъм, при въвеждане на ясни правила за управлението на Интернет на територията на България, включително за принципите на получаване и закрила на имена на домейни.
Предвиждат се мерки за гарантиране на сигурността на комуникациите по мрежата, както и съобразяване с глобалната уредба в тази сфера, и по-специално с насоките на Европейската комисия и Съвета на Европа за предотвратяване разпространението на незаконно и вредно съдържание по мрежата и преодоляване на криминалните прояви в киберпространството.
В тази връзка в МВР е разработена цялостна концепция по проблемите на престъпността, съпътстваща развитието и прилагането на високи компютърни технологии във всички сфери на гражданското общество. Дефинирани са мерки за развитие на националната и вътрешноведомствена нормативна уредба, набелязани са конкретни дейности за разкриване на компютърни престъпления, като особено внимание е обърнато на мерките за повишаване на обучението и квалификацията на служителите и техническото ресурсно осигуряване.
С развитието на Интернет като глобална информационна и комуникационна среда нарасна и броят на потребителите, ползващи услугите и информацията, предоставяни по мрежата. По неофициални данни за България регистрираните хостове са 10 700, като броят на потребителите е близо 120 000. Значително развитие получиха мултимедийните и информационни услуги по Интернет – с разработването на Интернет портали, осигуряване на достъп по електронен път до големи бази данни, предлагане на услуги за разработване на Wеb-страници, рекламиране в Интернет, организиране на Интернет курсове и др.
Електронна търговия
В Стратегията за развитие на Информационно общество са разгледани основни въпроси за развитие на правната рамка, които се отнасят и за електронната търговия. Подчертано е, че за “услугите на Информационното общество” е необходимо да се прилага принципът на свободно движение на стоки и услуги, с оглед включването на България в единния либерализиран европейски пазар.
Правната уредба на електронния подпис се предвижда да се развива в съответствие с нормите на Европейският съюз чрез възприемане на ограничен кръг правила относно сигурността на информационния обмен и отговорността на участниците в него. Уредбата трябва да позволява идентифициране на страните по еднозначен начин, целостта и достоверността на съобщенията в мрежата.
Политиката на правителството за въвеждането на електронната търговия в България е доразвита в проект на Национална програма за електронна търговия, която определя основните приоритети за развитието на електронната търговия:
- подготовка и приемане на правна и регулаторна рамка;
- развитие на технологична основа на електронната търговия;
- създаване на система за кадрово развитие и обучение в областта на електронната търговия.
Универсална и обществена услуга
В Стратегията е определено, че една от основните цели при развитието на Информационно общество е да се осигури на всички граждани равнопоставен достъп до съвременни, ефективни и качествени комуникационни и информационни услуги на приемливи цени.
Като първа стъпка към осъществяването на тази цел е необходимо да се подготви политика за универсалната услуга и за обществената услуга, които да съответстват нанеобходимостта от услуги на всеки гражданин и потребител, осигурявайки му:
- основни частни и обществени комуникационни връзки (чрез тях се гарантира участие в обществото и в обществения живот изобщо);
- обществена информация и комуникация (така се дава възможност на хората да действат като граждани, познаващи закона и способни да участват в демократичното общество);
- здравна комуникация и информация (налага се по жизненоважни причини и включва спешни услуги);
- образователна информация и комуникация с фокус на взаимната връзка между образование, участие и способност за създаване на работа.
Като първи етап се разглежда осигуряването на всеобщо предлагана услуга, определена в Закона за далекосъобщенията като “обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа”.
Като важен аспект на всеобщо предлаганата услуга се разглежда общественият достъп до обикновената телефонна услуга чрез обществени телефони, работещи с монети или карти, разпръснати по цялата територия на страната и монтирани на подходящи места, които осигуряват безплатен достъп до националните услуги за спешна помощ.
Като първа стъпка за провеждането на обществена информационна политика се предвижда осигуряване на достъп до основни информационни услуги на обществени места, като библиотеки, читалища, училища, клубове и др. Специално внимание трябва да бъде обърнато на достъпа до мрежите и услугите за хора с увреждания.
Създаване на механизъм за координация и основни точки
С Постановление на Министерския съвет през февруари 1998г. е създаден Координационен съвет по проблемите на информационното общество (КСИО). В КСИО държавните органи са представени на ниво заместник-министър и заместник председател.
КСИО като специализиран орган към Министерския съвет взима решения на национално равнище във връзка с развитието на ИО в страната. Основна негова функция е разработването на стратегията и националната програма за развитие на информационното общество. КСИО следи и съгласува взаимните интереси, потребности и дейности на държавните органи за изпълнението на целите и задачите, поставени в стратегията и в националната програма.
Координационният съвет се подпомага от МТС, който осъществява оперативна координация с министерства и ведомства, с представители на обществени организации и институции и с частния сектор, следи, анализира и разпространява информация относно състоянието и тенденциите на международно и национално равнище във връзка с развитието на Информационното общество, организира и съгласува национални прояви и участието в международни форуми по въпросите на ИО.
В отделните сектори упълномощените държавни органи ръководят и контролират изпълнението на целите и задачите, произтичащи от стратегията и от националната програма за развитие на ИО.
Създаване на национален консултативен орган
С решение на Координационния съвет през април 1999г. е създадена постоянна работна група по стратегията за развитие на информационното общество. В състава й са включени представители на държавни органи, обществени организации, академичната общност и частния бизнес.
В рамките на ПРГ са създадени също специализирани работни групи по въпросите на правото; информационната сигурност; комуникационната инфраструктура и услуги; в областта на управление, държавна и местна администрация; образование, наука и знание; наблюдение на развитието на ИО и връзки с обществеността; труд, социална сфера и жизнена среда; икономика в информационното общество.
В доклада на КСИО от декември 1999г. е отбелязано, че една от целите на създадената ПРГ е да работи като постояннодействащ консултативен орган по проблемите на информационното общество. КСИО също отчита необходимостта ПРГ да се превърне в Национален форум за информационното общество по подобие на Форума за информационното общество към Европейската комисия.
5.2. Мерки за осведомяване
В изпълнение на дейностите в Стратегията за развитие на ИО бяха организирани срещи и информационни дни, посветени на Пета рамкова програма и включването на България в инициативи за информационното общество, Ден на информационното общество и др.
Под патронажа на КСИО и с участието на представители на КСИО и ПРГ бяха проведени редица национални форуми за електронна търговия, информационни и комуникационни технологии за локални мрежи, Интранет и Интернет, развитие на Информационно общество и др. България също така участва със собствен щанд на изложението за технологиите на информационното общество “Хелзинки ‘99”.
Поставено беше началото на дейността по популяризиране на информационното общество и разпространението на информация чрез печата, специализирани издания, чрез електронните медии и Интернет.
На форуми с широко представителство нееднократно се обсъждаха проблемите за развитието на услугите на Информационното общество, и по-конкретно на електронна търговия, финансови трансфери, дистанционни образователни услуги, електронни библиотеки, интерактивни форми за развлечение и др.
Предвид важността на развитието и широкото ползване в страната на Интернет базирани технологии и услуги, от Министерство на транспорта и съобщенията се оказва съдействие по съгласуването и провеждането на Интернет фиеста 2000 (17-19 март 2000г.). В организацията на проявата участват представители на министерства, неправителствени организации, учебни заведения, фирми и специализирани издания от сектора по ИКТ. Повечето от тях ще отворят вратите на своите компютърни зали в тези дни за свободен и безплатен достъп до Интернет на гражданите и ще осигурят специалисти за демонстриране на възможностите на глобалната мрежа.
Национален ISPO
В доклада на КСИО за 1999г. е отбелязана необходимостта от специализирано звено, което да следи, анализира и разпространява информация относно състоянието и тенденциите на международно и национално равнище във връзка с развитието на ИО.
Мерки за МСП
Като резултат от политиката на правителството за интегриране в инициативите на ЕС, в рамките на Третата многогодишна програма за МСП в ЕС (1997-2000) бяха проведени търгове и беше одобрено изграждането на осем евро-инфо-центъра в страната.
Агенцията за МСП изгражда регистър на МСП и база данни за МСП, както и за организации за подпомагане на бизнеса. Започна публикуване на бюлетин на АМСП на всеки три месеца, бе открита web страница на агенцията www.asme.bg. Планира се изграждането на регионална мрежа, която да свърже областните бюра на АМСП с бизнес центровете в страната (в сътрудничество с BARDA).