По отношение на данъчната автономия на местните власти най-коректен измерител е класификацията на данъците, разработена от ОИСР. Тя осигурява обща информация както за дела и относителното място на местните данъци в общите приходи на местно ниво, така и за компетенциите на местните власти по отношение на данъчните ставки, облекченията и облагаемата основа.
- а – субнационалните власти имат правомощия при определяне на данъчната ставка и облекченията
- b1 – субнационалните власти имат правомощия при определяне на данъчната ставка
- b2- субнационалните власти имат правомощия при определяне на данъчната ставка, но при наличието на горни и долни граници, определени от централната власт
- c – субнационалните власти имат правомощия при определяне на данъчните облекчения
- d – споделени данъци
- d.1 – субнационалните власти определят начина на разпределяне на приходите от споделени данъци
- d.2 – разпределението на приходите може да бъде променено само със съгласие на субнационалните власти
- d.3 – разпределението на приходите от споделени данъци е законодателно фиксирано, и централната власт може едностранно да го променя, но не по-често от веднъж в годината
- d.4 – разпределението на приходите от споделени данъци се определя от централната власт ежегодно
- е- централната власт определя ставките и облекченията на данъците, чиито приходи постъпват в бюджетите на субнационалните власти
- f – други данъци, които не попадат в горните категории.
Граници на финансовата самостоятелност на местните власти
Национална икономическа политика
Фискална (данъчна) конкуренция
Финансово изравняване
Местни финанси и фискална децентрализация в България
Система на местните финанси (1993-2002)
1991г. – ЗМСМА
Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя е юридическо лице, което има свой независим бюджет и собственост
1993г. – призната самостоятелност на общинските бюджети
Трайно несъответствие между разходни отговорности на местно ниво и финансова обезпеченост на общините
Общините не разполагат с достатъчно правомощия при вземането на решения, нямат стимули за търсене и оползотворяване на нови приходоизточници и са ограничени от задължителни приоритети при разпределяне на разходите в общинските бюджети.
До 2002г. ежегодно се лимитират бюджетните възможности на общините да осъществяват капиталови разходи като максимален процент от собствените им приходи. 1999г- 10%,2000г.-5%, 2002г.-25%
Няма ясно разпределение на отговорностите между централната и местните власти в България, и съществува разминаване между предоставените функции на общините и правомощията им да ги реализират. По отношение на голяма част от доставяните услуги общините имат основно отговорности, но не и права при тяхното администриране, съответно ефективно управление и контрол върху разходите.
Общините могат да вземат решения за 8% от услугите, доставяни на местно ниво.
МФ в края на годината директно разплаща неплатените разходи, разпределя допълнителни субсидии и отпуска безлихвени заеми.
Чести промени в разходните отговорности на общините – това сериозно затруднява бюджетното планиране и предоставянето на ефективни услуги.
дял на държавните трансфери в общинските приходи
Силно преобладаващият относителен дял на държавните трансфери в общинските бюджети, заедно с липсата на данъчни правомощия на местните власти са показателни за изключително централизирания характер на местните финанси в България
По отношение на така наречените “местни” данъци (данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, данък върху наследствата и т.н.), местните власти нямат никакви правомощия.
Механизмът на определяне и разпределяне на държавните субсидии не е достатъчно обективен. Непостоянен размер на субсидиите. Усложнена и неясна формула на субсидиите.
Местни финанси след 2002г
Отпадат ангажиментите на общините по финансиране на някои несвойствени за тях дейности
Публичните услуги, финансирани от общинските бюджети се обособяват условно в две групи – делегирани от държавата и местни, с оглед обвързване на разходите за осъществяването им с определени приходоизточници
Законово се регламентира нов, по-опростен и ясен начин за определяне на държавните субсидии
Разходната част на общинските бюджети се разделя на текущи и капиталови със законово определени източници за финансиране
Делегираните дейности са свързани с предоставянето на услуги в областта на образованието, здравеопазването, социалната политика, културата. Местните дейности доминират в сферата на жилищното строителство, благоустройство, комунални услуги, опазване на околната среда и икономическите услуги. Съществуват и дейности, които са със смесено финансиране като целодневните детски градини, при които разходите за заплати и осигуровки се финансират от държавата, а издръжката – както от държавни трансфери, така и от местните приходи.
Оперативните разходи за осъществяване на делегираните дейности се остойностяват ежегодно по стандарти, които включват численост на персонала, съответно заплати и осигуровки; издръжка, определена за дете, ученик, пациент и т.н.
Тези разходни стандарти могат да се разглеждат като едно минимално равнище на финансиране на делегираните услуги. услуги, съгласно Закона за общинските бюджет
Всяка община с решение на общинския съвет може да дофинансира делегираните дейности за допълнителна численост или текущи разходи за издръжка, над стандартите за сметка на собствените си приходи. Така на практика равнището на местните приходи е определящо както за допълнителното количество доставяни делегирани дейности, така и за адекватното ниво на осигуряваните услуги по местен избор.
Резултатите от разделянето на дейностите на общински и държавни се изразяват преди всичко в това, че общините вече не са натоварени с отговорности, за осъществяването на които не разполагат с достатъчно финансов ресурс. Освен това, чрез предоставяните средства се гарантира достъп до едно минимално равнище от определени услуги за всички хора, без значение на територията на коя община живеят.
Приходни правомощия на местните власти в България
Законът за общинските бюджети класифицира приходите, които постъпват в общинския бюджет, по следния начин:
1. собствени приходи от:
а) местни данъци при условия, по ред и в граници, установени със закон;
б) местни такси по ред, установен със закон;
в) услуги и права, предоставяни от общината;
г) общинска собственост;
д) глоби и имуществени санкции;
е) лихви и неустойки;
ж) други постъпления;
2. държавни трансфери
3. трансфери между разпоредители с бюджетни кредити.