Видове консулства. Общоприето е според съвременното международно право и практика, че консулските представителства биват: генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство.
Най-високият клас на консулско представителство (става дума за така нареченото според Виенската конвенция за консулските отношения само “консулство”, което понятие се употребява най-често в двустранните консулски конвенции) това е генералното консулство. Учредяването на генерално консулство означава, че на съществуващите консулски отношения между съответните държави се придава възможно най-голямото значение. Генералното консулство в дадена страна може да бъде едно или повече.
Консулското представителство с наименование само “консулство” е от по-нисък клас в сравнение с генералното консулство. Откриването на консулство в даден район означава, че съответните държави считат за необходимо учредяването на подобно представителство, но не му придават възможно най-голямото значение. Не е изключено обаче при последващо развитие на консулските отношения между съответните страни, те да се споразумеят консулското представителство в даден район от консулство да бъде издигнато в генерално консулство.
Read the rest of this entry »
Archive for category Политика
Видове консулства и консули
Nov 11
Въпросът за правното положение на членовете на семействата на сътрудниците на дипломатическото представителство е твърде важен. Това е обяснимо, като се има предвид, че каквито и да са предоставените лични привилегии и имунитети на различните; сътрудници на дипломатическото представителство, то съответните лица не биха могли нормално, спокойно, независимо да осъществяват своите служебни задачи, ако не е гарантирана в съответната степен от приемащата държава; личната сигурност, свобода и достойнство на членовете на техните семейства.
Read the rest of this entry »
За осъществяване на своята външна политика всяка държава има специализиран апарат със система от органи за външни отношения. Чрез своите органи за външни отношения държавата установява и поддържа връзка с другите субекти на международното право. Държавните органи за външни отношения, били те физически лица или институти, не само представляват и защитават интересите, на страната, но могат да я обвързват и да носят международноправна отговорност пред другите международноправни субекти. В този смисъл действията на държавните органи за външни отношения могат да се считат за действия на самата държава с всички произтичащи от това политически, правни и други последици.
Read the rest of this entry »
От управленска гледна точка политиките са средство за идентифициране и разрешаване на проблеми на общността. В този смисъл те целят непрекъсната позитивна промяна в обществото.
1. Модели на публичната политика.
Публичните политики създават отношения, алтернативни на пазарните отношения. Най-общо могат да бъдат обособени два типа модели на правене на политики: линейни и циклични.
Линейните модели се основават на властнически възглед за смисъла на политиката, известен като социално инженерство. Този възглед възпроизвежда попечителския, патерналистки модел на държавната бюрокрация – всички решения се вземат от овластените институции и се спускат надолу за изпълнение. Политиките се изграждат върху идеологии, а не върху оценка на потребностите и затова пренебрегват индивидуалните отлики и залагат на груповата идентичност. Този подход се задоволява с наивни обяснения, основани върху вярвания, а не върху доказателства. Социалното инженерство се отличава с увереността, че съществува единствено правилно решение, което трябва да бъде наложено от позиция на властта, без да се отчита гледната точка на засегнатите. Социално-инженерният подход в управлението често има разрушителен ефект, защото предоставя възможност за съзнавана или несъзнавана злоупотреба с властта. Типична негова форма е институционализмът – на уязвимите индивиди (сираци, инвалиди, психично болни, възрастни, бедни хора) се предписва съществуване в тотални институции, които се опитват да задоволят всичките им потребности (такива, каквито са дефинирани от институцията). Цената е ограничаване на изборите на хората и поставянето им в позиция на зависимост. По този начин се обезвластяват цели групи и се възпроизвеждат отношения на изключване и малцинственост.