Историографията на съкровището от Бързица е сложна и противоречива. През изтеклия от откриването му през 1922г. период то бе последователно свързвано от различните изследователи с прабългарската, славянската, а най–сетне и с тракийската култура.
При откриването съкровището се е състояло от един златен и шест сребърни обръча, три златни гривни, четири златни мъниста, два чифта обеци и един златен кръст. От тях са се запазили само побликуваните от Кр. Миятев един златен и четири сребърни обръча и един чифт обеци.
Двете обеци имат ладиевидна форма и височина 10,5см и 11см. От двете страни на ладията е изчукан орнамент фалшива спирала, който в горния край преминава в редица от пъпки. Обръчите са отворени, имат тънко тяло, в краищата сплеснато и разширяващо се в различни форми и с различна украса. Дължината им е 62,5 – 86 см, диаметърът – 20 – 27 см. Златният и един от сребърните имат триъгълни краища, които при златния са украсени с „рибена кост”. Вторият сребърен обръч има заоблени краища, украсени с вдлъбнати ямички. Останалите два са с луновидни краища, завиващи се спирално с богата геометрична украса.
Кр. Миятев определя обръчите като торкви, а геометризираните изображения на птици върху два от тях като орли. Позовавайки се на сведението на Йоан Екзарх, че българските царе и боляри носели торкви, както и на факта, че орелът е тотем и символ на царска власт у прабългарите, авторът свързва съкровището с прабългарската художествена традиция и го датира към втората половина на IX – началото на Х век.
Това тълкувание подкрепя и Н. Мавродинов, който в двете свои ранни изследвания на съкровището привежда нови паралели за геометризираната украса върху обръчите. Посочва геометрични знаци върху Омуртаговата колона, сравнява изображения върху тухли и камъни от Плиска с птиците от двата обръча, както и вълнообразни линии и изчукани точки върху ремъчните украси, открити в Ундария, с орнамента „рибена кост” на златния обръч и изчуканите ямички върху единия от сребърните. Той вижда сходство между изчуканите пъпки върху обеците и украсата на един от съдовете от Надсентмиклошкото съкровище, както и пластинка от Плиска, а за формата на обеците сочи като сравнителен материал три златни украси пак от Унгария. Н. Мавродинов набляга предимно на на стила и техниката на украсяване, които в този случай са с твърде универсален характер, поради което и неговите аргументи не са достатъчно убедителни.
Според Мавродинов ладиевидните обеци са аналогични на обеците на единия от двата женски образа върху византийския бродиран плат от катедралата в гр. Бамберг (Германия). Позовавайки се на А. Грабар, авторът приема, че тези образи представляват персонификации на Източна и на Западна България и прави заключение, че носят български дрехи.
Характеризирайки съкровището като произведение на средновековната българска култура, първите му изследователи обръщат внимание на неговата изолираност, на безспорното присъствие на „латенски елементи”. Тъй като то не е изработено в нито една от характерните за българската и за византийската култура техника – гранулация, клетъчен емайл, заварка или инкрустация, те виждат в него произведение на провинциален майстор, творил в духа на старите традиции.
Въз основа на обширен сравнителен материал (предимно от нетракийски ареал) – обеци и колани от халщатската и латенската култура – както и на наличието на орнамента фалшива спирала върху паметници на тракийската торевтика, С. Георгиева датира съкровището в средата на V в. пр. н. е. Сведението за златния кръст тя смята за непроверимо.
Л. Огненова – Маринова разглежда формата на коланите и обеците като еволюция на характерни за средата на II хил. пр. н. е. форми от територията на Тракия, днешна Румъния и Унгария. Като отбелязва наблюдаваните в тракийската култура от V – IV в. пр. н. е. прояви на културни преживелици от II хил. пр. н. е., тя датира съкровището от Бързица в първата половина на V в. пр. н. е., свързвайки го с отнасящите се към същото време илирийски златни колани и обеци от Атеница и гр. Нови Пазар в Югославия, както и със златните обеци от гр. Вани (Грузия). Коланите от съкровището от Бързица имат общ прототип с гривните от златното съкровище от с. Михалков (Украйна), датирани в VIII – началото на VII в. пр. н. е. Но последните са по-близки по форма до него и това е основание за уточняване на датата на съкровището от Бързица като по-късна от тази на Михалковското.
Становището на Кр. Миятев е, че „предметите от Шереметското съкровище представляват по стил и техника едно хомогенно цяло. Те сигурно произхождат от едно и също време и са произведения ако не на една работилница, то поне на един строго определен художествен кръг.” Сред тях най-силно привличат вниманието двата сребърни колана в краищата със спирали и богатата геометрична украса. Тази форма е късно възпроизвеждане на декоративния ефект на спирално завитите нишки, оформящи краищата на различни по предназначение украшения от средата на II хил. пр. н. е. от Централна Европа, както и на техни по-късни варианти от VIII – VII в. пр. н. е., като например гривните от Михалковското съкровище. В тези обширни хронологически граници най-близки по форма до двата колана от Бързица са златните гривни и диадеми, откривани на различни места в Карпато – Дунавския басейн, които имат лентесто тяло с надлъжно ребро или силно профилирано с израстъци. Краищата са от плоска, спирално развиваща се лента, украсена по ръба с пояс от коси резки. Тези украшения принадлежат към хоризонта Опали на бронзовата култура в Карпатската котловина, синхронен с късноеладския III C период (началото на XII в. пр. н. е.). Спиралите при краищата на двата колана от Бързица са оформени също от плоска лента. Тънкото тяло на коланите може да се третира като наследник на надлъжното ребро на гривните, а и разполагането на геометричната украса по периферията е белег, който ги сближава. И при коланите, и при гривните между тялото и спиралите в краищата чрез врязана украса от успоредни и зигзаговидни линии са обособени напречни полета. Два елемента при коланите от Бързица предполагат датирането им след XII в. пр. н. е.: оформените триъгълни полета между тънкото тяло и спиралите и сложността на геометричната украса в тях – зигзаговидни линии, коси нарези, скачени ромбове (орнамент птиче ято), малтийски кръстове и стилно геометризирани изображения на птици в полет. С тази особеност те се доближават най-вече до масивните култови гривни, откривани в Сърбия по долното течение на Морава и Дунавското крайбрежие.
Мотивите върхо коланите и гривните са много често срещани върху метални предмети и керамика от ранножелязната епоха в Тракия и съседните й области. Силно геометризирани изображения на птиче ято или на птици са известни от керамични фрагменти от селищата в пещерата Магура, в м. Малкото кале край Созопол и край с. Пшеничево (Старозагорско) и се отнасят към първия период на ранножелязната епоха (XI – IX в. пр. н. е.). Малтийски кръстове (единични или свързани) има върху бронзови диадеми, едноспирални бронзови фибули, върху керамика на културата Басараби и др. Изображение на птици в полет, разположени симетрично спрямо слънцето, е врязано върху глинен съд от с. Римничу Вълча в Румъния. Птицата, врязана в полетата в краищата на единия от сребърните колани от съкровището от с. Бързица с вписаната в ромбоидното тяло свастика, показва аналогия с изображението на птица върху съд от гр. Шопрон (Унгария), свързан с културата Басараби.
Свързването на изображенията върху коланите с религиозния символизъм на къснобронзовата и ранножелязната епоха дава основание да се направи още една стъпка в интерпретирането им. Може да се допусне, че дъгата със завити навътре спирали, разположена под изображенията на птиците при единия от сребърните колани с луновидни краища, не е обикновен орнаментален мотив, а силно схематизирано изображение на слънчева ладия. Тази композиционна схема вече е известна в Тракия – изображението върху каменната плоча от Разлог, в което обаче присъства и фигурата на слънчевия бог. Друга схематизирана сцена, свързана със соларния култ, виждаме върху бронзова топка от VII в. пр. н. е. от с. Радолинек (Полша).
Златният и другите два сребърни колана от съкровището имат по-обикновени по форма краища. Триъгълно оформени краища, както на златния и на единия от сребърните колани, имат например някои торкви от ранножелязната епоха. Без паралели е сребърният колан със заоблени краища. В същност и сега, както по време на откриването на съкровището от Балканския полуостров, а и от Европа не са известни паметници, които по форма и предназначение да са сродни на коланите. За изясняване функцията на редица метални украшения от ранножелязната епоха от Тракия напоследък бяха използвани като иконографски извор женските култови фигурки, характерни за културата на „инкрустираната керамика” от Подунавието през къснобронзовата епоха. Тъй като върху фигурките са реалистично изобразени редица накити – първообрази на тези от ранножелязната епоха считаме, че след като има приемственост в употребата на основните видове накити през двете епохи, най-вероятно е тя да е валидна и по отношение на тяхната функция през ранножелязната епоха. Това засяга и разглежданите колани.
Традицията на формите от бронзовата епоха е запазена и при златните обеци от съкровището. С ладиевидното си тяло те са най-близки до наушниците от Карпато – Дунавския басейн, отнасящи се към тип С в класацията на Е. Захариа, датиран в XII – XI в. пр. н. е., и особено до наушниците с двойна ладия и украса от малки изчукани пъпкиот с. Тарпа (Унгария). По-близко сходство установяваме между украсата на обеците и украсата на златната фалера от съкровището от с. Шмиг (Румъния), датирано в средната бронзова епоха, при която са изчукани групи от по три пъпки, разделени от тройни дъги, очертани чрез малки пъпки. Формата на единична ладия на обеците от Бързица, както и изчуканият орнамент фалшива спирала предполагат датирането им след хоризонт Опали.
Заслужават внимание някои особености на орнамента фалшива спирала. Присъствието на този орнамент върху златния съд от с. Казичене показва, че той е бил познат в тракийските земи още през X – VII в. пр. н. е. Той се наблюдава и върху някои от предметите от съкровищата от Михалков и от Фороку (Унгария). Орнаментът фалшива спирала от Бързица се отличава по двете малки пъпки, разположени симетрично спрямо свързващите две окръжности тангентни линии. Такива пъпки или кръгчета са разположени и в орнамента от спирала върху съда от Казичене, както и върху златната диадема от Фокору.
След като в началото на I хил. пр. н. е. наследената от къснобронзовата епоха символика завладява по-голямата част от Балканския полуостров, нейните два основни мотива се срещат не само изобразени върху паметници на бита и изкуството, но и като самостоятелни обменни форми: амулети, представляващи водни птици с една или две глави, пиксиди с похлупак с форма на слънчева ладия и др., които са особено популярни през VIII – VII в. пр. н. е. Силно разпространени в къснобронзовата и ранножелязната епоха са и обемните кръстове – самостоятелни или вписани в кръг и прикрепени към други предмети или пригодени за пришиване. Вписани в кръг кръстове с кехлибарено зърно в центъра имат бронзовите подложки на златните дискове от Вълчитрънското съкровище от къснобронзовата епоха.
Между отделните предмети от съкровището съществуват немалко различия по форма и детайли. Различна е и техниката на орнамента – изчукване при обеците, гравиране при коланите. При единия от коланите с луновидни краища изображенията на птиците и геометризираните обекти са дребни, плитко нанесени, с фини щрихи. При другия те са едри, нанесени дълбоко. Очевидно предметите от съкровището не са дело на един майстор или едно ателие и не е изключено между изработването им да са изминали по-значителни интервали от време. Всички предмети от съкровището обаче носят белезите на геометричния стил, владеещ тракийското изкуство между XI – VII в. пр. н. е., на неговите мотиви и тяхната семантика и позволяват те да бъдат определени като паметници именно на това време, укрити най-късно докъм VIII – VII в. пр. н. е.
В украшенията са доразвити наследените от по-ранната епоха форми и мотиви. Свидетелство за присъствието на тази местна традиция е и съкровището от Бързица, важен паметник на ранната тракийска култура. Съкровището разкрива значителното присъствие не само на художественото, но и на идеологическото наследство на културите от късната бронзова епоха в Карпато – Дунавския басейн и ролята им във формирането на тракийската култура през ранножелязната епоха.