Причини за финансово подпомагане на местните власти
аргументи срещу използване на субсидиите
Държавните трансфери са в конфликт с местната финансова автономия и затрудняват провеждането на местна политика, която да кореспондира на предпочитанията на местното население.
Предоставянето на средства от централната власт действа дестимулиращо върху поведението на местните власти и често води до продължителна зависимост на някои териториални единици от преотстъпването на ресурси.
Принципи при изграждане на системата на субсидиите
да дава свобода на местните власти за вземането на самостоятелни решения при изразходване на предоставените средства;
да осигурява прост, разбираем и справедлив начин за определяне и разпределяне на субсидиите;
да отчита различията между общините по отношение на разходите, дължащи се на особености на населението, характеристиките на потребителите на услуги и др.;
да отчита различията в разходите по предоставяне на една съща услуга в различни общини, поради обективни фактори като местоположение, транспортни разходи, географски особености и т.н.;
да отчита различията във фискалния капацитет и потенциала за реализиране на местни приходи във всяка местна юрисдикция;
да гарантира регулярното превеждане на средствата в местните бюджети;
да позволява упражняването на общ контрол от страна на субсидиращия орган;
да не предоставя трансфери, които са насочени към постигането на няколко цели, например едновременно да се търси хоризонтално изравняване и субсидиране на външни ползи;
да стимулира ефективен финансов мениджмънт на местно ниво и да обезкуражава неефективните практики;
да бъде неутрална по отношение на избора на местните власти при разпределяне на ресурсите между различни сектори и дейности.
едновременното прилагане на всички тези изисквания на практика е невъзможно
различните видове субсидии оказват и различно влияние върху разпределението на ресурсите, върху поведението на бенефициентите и върху местната разходна политика.
При определяне на формата и
механизма на финансово подпомагане, значение имат множество
различни фактори, които всъщност определят избора между алтернативните възможности при изграждане на системата за субсидиране.
Общи или специфични субсидии
Европейската харта за местно самоуправление ясно поставя предпочитания за използването на общи субсидии
Налагането на условия при предоставянето на средства от държавата, намалява автономията на местните власти и пренебрегва основните ползи от децентрализацията.
Тези условия са оправдани, само дотолкова, доколкото постигат преразпределителните цели на държавните трансфери
колкото по-малка е тежестта на специфичните субсидии, толкова по-голяма е свободата на местните власти при изразходване на получените чрез държавните трансфери средства
Общи субсидии или данъци
Още важни материали и статии за финанси и данъци:
- Данък върху недвижимата собственост
- Практика на местните данъци
- Инвестиционна политика – министерство на икономиката
- Маркетинг, сегментиране на потребителския пазар
- Местни финанси
- Данъчна автономия
- Икономическа теория
- Данъчна политика
Изборът между двата източника на средства за местните бюджети е важен елемент от държавната политика, и зависи от критерии като желание за контрол върху местните разходи, алокативната неефективност на местните данъци или високи разходи по тяхното администриране.
Със средствата от общата субсидия е възможно да се постигне ефективното изразходване на ресурсите и основната идея на децентрализацията на публичния сектор.
В същото време, по-голямото присъствие на субсидиите в местните бюджети, дори и ако те са общи и предоставят най-голяма свобода на действие, ограничават финансовата самостоятелност на местните власти.
Възможно е значителна част от данъчните приходи в местните бюджети да се формира от споделените данъци, които да бъдат алтернатива на общите субсидии. Предимство на споделените данъчни приходи е, че осигуряват на местните власти достъп до национални приходоизточници и гарантират в известна степен финансовата им самостоятелност.
Специфични субсидии – в обща сума или съфинансиращи
Съфинансиращите специфични субсидии са подходящи за коригиране на външни ползи, финансиране на инвестиционни разходи или пък при въвеждането на нови програми или наложени стандарти. Всички специфични субсидии стимулират местните разходи, защото увеличават дохода на местната общност, но съфинансиращите субсидии предлагат допълнителен стимул посредством ефекта на заместване.
Съфинансиращите субсидии обаче са несправедливи и в някои случаи местните власти с ограничени ресурси не могат да отговорят на изискването за участие със собствени средства, независимо че техните разходни потребности биха могли да бъдат еднакви или дори по-високи от тези на по-богатите общини
Субсидиращите органи предпочитат затворени субсидии, защото в противен случай срещат трудности при контролиране на размера на отпусканите средства. Ако субсидирането на местните разходи се осъществява без фиксиран лимит (горна граница), колкото повече се увеличава предлагането количество, толкова повече пари ще бъдат получавани от държавата.
„Регламентирани” или „дискреционни” субсидии
Регламентираните субсидии се базирани на правила, заложени в законодателството и не могат лесно да се променят по едностранното усмотрение на субсидиращите органи. Тези правила се отнасят до общия размер на субсидиите, условията за и начина на разпределянето им между бенефициентите
Дискреционните субсидии, обратно, се предоставят ad hoc или според субективните критерии на субсидиращите органи. Използването на субективни подходи намалява финансовата самостоятелност и влошава финансовата дисциплина на местните власти, доколкото им дават снования винаги да очакват покриване на направените от тях задължения от централната власт.
обективни критерии при определяне и разпределяне на общите субсидии :
брой жители;
структура на населението – брой възрастни, брой деца в училищна възраст, брой безработни, брой деца на самотни родители;
характеристики на териториалната единица – площ, географско местоположение, климатични особености, наличие на острови, планински райони или местности, застрашени от наводнение;
инфраструктура – застроена площ, брой жилища, дължина на пътната мрежа;
някои категории разходи – разходи за обществен транспорт, разходи за снегопочистване
Общият размер на субсидиите може да се определя на базата на правила като процент от общите разходи в публичния сектор, БВП или някаква държавна приходна база. Другият вариант е общият размер на субсидията да се определя ad hoc всяка година от централната власт, като така е невъзможно да се осигури стабилност и предсказуемост при планиране на приходите и разходите на местно ниво. В много страни сумата на субсидиите се определя като част от приходите от някаква национална данъчна база.
В Люксембург, Общинският фонд за субсидиране на оперативните разходи се формира от – 18% от приходите от индивидуалния подоходен данък, 10% от приходите от ДДС, 20% от приходите от данъка върху превозните средства и допълнителна сума от държавата. При този вариант средствата, които получават местните власти варират с промените в приходите от тези данъци и затова се осъществява ежегодна корекция според темпа на инфлация
Във Фламандския регион (Flemish Region of Belgium), където през 1991г. е създаден Фонд за капитални инвестиции (Capital Investment Fund), общата сума от средства във фонда се определя всяка година, на базата на индексираната сумата от предходната година.
В Испания функционира фонд (Interterritorial Compensatory Fund), включващ капиталовите трансфери за финансиране на инвестиционни обекти в областта на водоснабдяването, общинските жилища, транспорта и комуникациите.Общият размер на средствата във фонда е фиксиран на 30% от инвестициите осъществявани от централната власт.
Данъчно усилие
Данъчното усилие обикновено се измерва като процент от дохода на местната общност, или като дял на приходите от данъка върху недвижимата собственост от облагаемата основа.
При използване на данъчното усилие като критерий за разпределяне на субсидиите, колкото е по-голям неговия размер, толкова по-голям дял от средствата ще получи съответната териториална единица.
На практика една обща субсидия, която се базира на данъчното усилие се превръща в специфична(условна) и ограничава възможността на местните власти да избират между финансиране със собствени средства и трансфери. Още повече, възможна последица е и нарастване на данъчната тежест в бедни общини, в опита да се получат повече средства чрез субсидията.